ветря

Речник на българския език

1. ветря̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (4)

  • ветрйа
  • ветрйъ
  • витрйа
  • витрйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вет-ря вет-рим
2 лице вет-риш вет-ри-те
3 лице вет-ри вет-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вет-рих вет-рих-ме
2 лице вет-ри вет-рих-те
3 лице вет-ри вет-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вет-рех вет-рех-ме
2 лице вет-ре-ше вет-рех-те
3 лице вет-ре-ше вет-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ветрил съм ветрила съм ветрило съм ветрили сме
2 лице ветрил си ветрила си ветрило си ветрили сте
3 лице ветрил е ветрила е ветрило е ветрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ветрил бях ветрила бях ветрило бяхме ветрили
2 лице беше ветрил беше ветрила беше ветрило бяхте ветрили
3 лице беше ветрил беше ветрила беше ветрило бяха ветрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще ветря ще ветрим
2 лице ще ветриш ще ветрите
3 лице ще ветри ще ветрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ветрил ще съм ветрила ще съм ветрило ще сме ветрили
2 лице ще си ветрил ще си ветрила ще си ветрило ще сте ветрили
3 лице ще е ветрил ще е ветрила ще е ветрило ще са ветрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да ветря щяхме да ветрим
2 лице щеше да ветриш щяхте да ветрите
3 лице щеше да ветри щяха да ветрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ветрил щях да съм ветрила щях да съм ветрило щяхме да сме ветрили
2 лице щеше да си ветрил щеше да си ветрила щеше да си ветрило щяхте да сте ветрили
3 лице щеше да е ветрил щеше да е ветрила щеше да е ветрило щяха да са ветрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ветрел съм ветрела съм ветрело съм ветрели сме
2 лице ветрел си ветрела си ветрело си ветрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ветрил съм ветрила съм ветрило съм ветрили сме
2 лице ветрил си ветрила си ветрило си ветрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ветрил била съм ветрила било съм ветрило били сме ветрили
2 лице бил си ветрил била си ветрила било си ветрило били сте ветрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ветря щяла съм да ветря щяло съм да ветря щели сме да ветрим
2 лице щял си да ветриш щяла си да ветриш щяло си да ветриш щели сте да ветрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ветрил щяла съм да съм ветрила щяло съм да съм ветрило щели сме да сме ветрили
2 лице щял си да си ветрил щяла си да си ветрила щяло си да си ветрило щели сте да сте ветрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ветрил бих ветрила бих ветрило бихме ветрили
2 лице би ветрил би ветрила би ветрило бихте ветрили
3 лице би ветрил би ветрила би ветрило биха ветрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вет-ри вет-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вет-рен
непълен член вет-ре-ния
пълен член вет-ре-ни-ят
женски род вет-ре-на
членувано вет-ре-на-та
среден род вет-ре-но
членувано вет-ре-но-то
множествено число вет-ре-ни
членувано вет-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вет-рил
непълен член вет-ри-лия
пълен член вет-ри-ли-ят
женски род вет-ри-ла
членувано вет-ри-ла-та
среден род вет-ри-ло
членувано вет-ри-ло-то
множествено число вет-ри-ли
членувано вет-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вет-рел
женски род вет-ре-ла
среден род вет-ре-ло
множествено число вет-ре-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вет-рещ
непълен член вет-ре-щия
пълен член вет-ре-щи-ят
женски род вет-ре-ща
членувано вет-ре-ща-та
среден род вет-ре-що
членувано вет-ре-що-то
множествено число вет-ре-щи
членувано вет-ре-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вет-рей-ки

2. ветря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ветря е производна форма на ветрея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ветря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ветря е производна форма на ветрея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).