ветрил

Речник на българския език

1. ветрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ветрил е производна форма на ветря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ветрил — мин. деят. св. прич. м. р.

ветрил е производна форма на ветря (мин. деят. св. прич. м. р.).