ветрен

Речник на българския език

1. вѐтрен — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ветрин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вет-рен
непълен член вет-ре-ния
пълен член вет-ре-ни-ят
ж. р. вет-ре-на
членувано вет-ре-на-та
ср. р. вет-ре-но
членувано вет-ре-но-то
мн. ч. вет-ре-ни
членувано вет-ре-ни-те

2. Вѐтрен — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Ветрин

3. ветрен — мин. страд. прич. м. р.

ветрен е производна форма на ветря (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки