ветрела

Речник на българския език

1. ветрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ветрела е производна форма на ветря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ветрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ветрела е производна форма на ветря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).