вербувам

Речник на българския език

вербу̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

вербу̀ваш, несв.; Кого. Привличам за участие в дейност, организация.

Грешни изписвания (3)

  • вербувъм
  • вирбувам
  • вирбувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вер-бу-вам вер-бу-ва-ме
2 лице вер-бу-ваш вер-бу-ва-те
3 лице вер-бу-ва вер-бу-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вер-бу-вах вер-бу-вах-ме
2 лице вер-бу-ва вер-бу-вах-те
3 лице вер-бу-ва вер-бу-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вер-бу-вах вер-бу-вах-ме
2 лице вер-бу-ва-ше вер-бу-вах-те
3 лице вер-бу-ва-ше вер-бу-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вербувал съм вербувала съм вербувало съм вербували сме
2 лице вербувал си вербувала си вербувало си вербували сте
3 лице вербувал е вербувала е вербувало е вербували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вербувал бях вербувала бях вербувало бяхме вербували
2 лице беше вербувал беше вербувала беше вербувало бяхте вербували
3 лице беше вербувал беше вербувала беше вербувало бяха вербували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вербувам ще вербуваме
2 лице ще вербуваш ще вербувате
3 лице ще вербува ще вербуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вербувал ще съм вербувала ще съм вербувало ще сме вербували
2 лице ще си вербувал ще си вербувала ще си вербувало ще сте вербували
3 лице ще е вербувал ще е вербувала ще е вербувало ще са вербували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вербувам щяхме да вербуваме
2 лице щеше да вербуваш щяхте да вербувате
3 лице щеше да вербува щяха да вербуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вербувал щях да съм вербувала щях да съм вербувало щяхме да сме вербували
2 лице щеше да си вербувал щеше да си вербувала щеше да си вербувало щяхте да сте вербували
3 лице щеше да е вербувал щеше да е вербувала щеше да е вербувало щяха да са вербували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вербувал съм вербувала съм вербувало съм вербували сме
2 лице вербувал си вербувала си вербувало си вербували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вербувал съм вербувала съм вербувало съм вербували сме
2 лице вербувал си вербувала си вербувало си вербували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вербувал била съм вербувала било съм вербувало били сме вербували
2 лице бил си вербувал била си вербувала било си вербувало били сте вербували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вербувам щяла съм да вербувам щяло съм да вербувам щели сме да вербуваме
2 лице щял си да вербуваш щяла си да вербуваш щяло си да вербуваш щели сте да вербувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вербувал щяла съм да съм вербувала щяло съм да съм вербувало щели сме да сме вербували
2 лице щял си да си вербувал щяла си да си вербувала щяло си да си вербувало щели сте да сте вербували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вербувал бих вербувала бих вербувало бихме вербували
2 лице би вербувал би вербувала би вербувало бихте вербували
3 лице би вербувал би вербувала би вербувало биха вербували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вер-бу-вай вер-бу-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вер-бу-ван
непълен член вер-бу-ва-ния
пълен член вер-бу-ва-ни-ят
женски род вер-бу-ва-на
членувано вер-бу-ва-на-та
среден род вер-бу-ва-но
членувано вер-бу-ва-но-то
множествено число вер-бу-ва-ни
членувано вер-бу-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вер-бу-вал
непълен член вер-бу-ва-лия
пълен член вер-бу-ва-ли-ят
женски род вер-бу-ва-ла
членувано вер-бу-ва-ла-та
среден род вер-бу-ва-ло
членувано вер-бу-ва-ло-то
множествено число вер-бу-ва-ли
членувано вер-бу-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вер-бу-вал
женски род вер-бу-ва-ла
среден род вер-бу-ва-ло
множествено число вер-бу-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вер-бу-ващ
непълен член вер-бу-ва-щия
пълен член вер-бу-ва-щи-ят
женски род вер-бу-ва-ща
членувано вер-бу-ва-ща-та
среден род вер-бу-ва-що
членувано вер-бу-ва-що-то
множествено число вер-бу-ва-щи
членувано вер-бу-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вер-бу-вай-ки