вербувал си

Речник на българския език

1. вербувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вербувал си е производна форма на вербувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вербувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вербувал си е производна форма на вербувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. вербувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вербувал си е производна форма на вербувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).