вербувало

Речник на българския език

1. вербувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вербувало е производна форма на вербувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вербувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вербувало е производна форма на вербувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вербувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вербувало е производна форма на вербувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вербувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вербувало е производна форма на вербувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).