вербува

Речник на българския език

1. вербува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вербува е производна форма на вербувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вербува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вербува е производна форма на вербувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вербува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вербува е производна форма на вербувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).