валута

Речник на българския език

валу̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. валу̀ти, ж.
1. Спец. Паричната единица и система на дадена страна.
2. Разг. Чуждестранни пари. Купуваме го с валута.
прил. валу̀тен, валу̀тна, валу̀тно, мн. валу̀тни. Валутен курс. Валутен резерв. Валутна операция. Валутна политика.

Грешни изписвания (3)

  • валутъ
  • вълута
  • вълутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-лу-та
членувано ва-лу-та-та
мн.ч. ва-лу-ти
членувано ва-лу-ти-те
звателна форма