валутен

Речник на българския език

валу̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • валутин
  • вълутен
  • вълутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ва-лу-тен
непълен член ва-лут-ния
пълен член ва-лут-ни-ят
ж. р. ва-лут-на
членувано ва-лут-на-та
ср. р. ва-лут-но
членувано ва-лут-но-то
мн. ч. ва-лут-ни
членувано ва-лут-ни-те