бъчва

Речник на българския език

бъ̀чва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бъ̀чви, ж. Голям дървен съд за течности, направен от стегнати с обръчи извити дъски и две дъна.
същ. умал. бъ̀чвичка, мн. бъ̀чвички, ж.

Грешни изписвания (1)

  • бъчвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъч-ва
членувано бъч-ва-та
мн.ч. бъч-ви
членувано бъч-ви-те
звателна форма