буре

Речник на българския език

бу̀ре съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. бу̀рета, ср. Малка бъчва.

Грешни изписвания (1)

  • бури

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ре
членувано бу-ре-то
мн.ч. бу-ре-та
членувано бу-ре-та-та