бръквам

Речник на българския език

бръ̀квам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

бръ̀кваш, несв. и бръ̀кна, св. Мушвам ръка или пъхам някакъв предмет. Той бръкна в гърнето и извади една кърпа на възел. Бръкни по-навътре и ще го намериш! Той бръкна в окото ми с пръчка.
бръквам се/бръкна се. 1.Диал. Мушвам се, влизам бързо в някое помещение. Излиза от работа и веднага се бръква в кръчмата. Като се бръкне в тая стая, по цял ден не излиза.
2. Разг. Плащам повече, отколкото съм си мислил, или подарявам значително количество пари без особено желание. Знаеш ли колко се бръкнах за тая пуста кола! Трябва да се бръкнете по-надълбоко, ако искате наистина да им помогнете.

Грешни изписвания (1)

  • бръквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице брък-вам брък-ва-ме
2 лице брък-ваш брък-ва-те
3 лице брък-ва брък-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице брък-вах брък-вах-ме
2 лице брък-ва брък-вах-те
3 лице брък-ва брък-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице брък-вах брък-вах-ме
2 лице брък-ва-ше брък-вах-те
3 лице брък-ва-ше брък-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бръквал съм бръквала съм бръквало съм бръквали сме
2 лице бръквал си бръквала си бръквало си бръквали сте
3 лице бръквал е бръквала е бръквало е бръквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях бръквал бях бръквала бях бръквало бяхме бръквали
2 лице беше бръквал беше бръквала беше бръквало бяхте бръквали
3 лице беше бръквал беше бръквала беше бръквало бяха бръквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще бръквам ще бръкваме
2 лице ще бръкваш ще бръквате
3 лице ще бръква ще бръкват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм бръквал ще съм бръквала ще съм бръквало ще сме бръквали
2 лице ще си бръквал ще си бръквала ще си бръквало ще сте бръквали
3 лице ще е бръквал ще е бръквала ще е бръквало ще са бръквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да бръквам щяхме да бръкваме
2 лице щеше да бръкваш щяхте да бръквате
3 лице щеше да бръква щяха да бръкват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм бръквал щях да съм бръквала щях да съм бръквало щяхме да сме бръквали
2 лице щеше да си бръквал щеше да си бръквала щеше да си бръквало щяхте да сте бръквали
3 лице щеше да е бръквал щеше да е бръквала щеше да е бръквало щяха да са бръквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бръквал съм бръквала съм бръквало съм бръквали сме
2 лице бръквал си бръквала си бръквало си бръквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бръквал съм бръквала съм бръквало съм бръквали сме
2 лице бръквал си бръквала си бръквало си бръквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм бръквал била съм бръквала било съм бръквало били сме бръквали
2 лице бил си бръквал била си бръквала било си бръквало били сте бръквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да бръквам щяла съм да бръквам щяло съм да бръквам щели сме да бръкваме
2 лице щял си да бръкваш щяла си да бръкваш щяло си да бръкваш щели сте да бръквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм бръквал щяла съм да съм бръквала щяло съм да съм бръквало щели сме да сме бръквали
2 лице щял си да си бръквал щяла си да си бръквала щяло си да си бръквало щели сте да сте бръквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих бръквал бих бръквала бих бръквало бихме бръквали
2 лице би бръквал би бръквала би бръквало бихте бръквали
3 лице би бръквал би бръквала би бръквало биха бръквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
брък-вай брък-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род брък-вал
непълен член брък-ва-лия
пълен член брък-ва-ли-ят
женски род брък-ва-ла
членувано брък-ва-ла-та
среден род брък-ва-ло
членувано брък-ва-ло-то
множествено число брък-ва-ли
членувано брък-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род брък-вал
женски род брък-ва-ла
среден род брък-ва-ло
множествено число брък-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род брък-ващ
непълен член брък-ва-щия
пълен член брък-ва-щи-ят
женски род брък-ва-ща
членувано брък-ва-ща-та
среден род брък-ва-що
членувано брък-ва-що-то
множествено число брък-ва-щи
членувано брък-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

брък-вай-ки