бръквали

Речник на българския език

1. бръквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бръквали е производна форма на бръквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бръквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бръквали е производна форма на бръквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. бръквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бръквали е производна форма на бръквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. бръквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бръквали е производна форма на бръквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).