бръквало

Речник на българския език

1. бръквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бръквало е производна форма на бръквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бръквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бръквало е производна форма на бръквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бръквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бръквало е производна форма на бръквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бръквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бръквало е производна форма на бръквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).