бръква

Речник на българския език

1. бръква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бръква е производна форма на бръквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бръква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бръква е производна форма на бръквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. бръква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бръква е производна форма на бръквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).