ботаника

Речник на българския език

1. бота̀ника съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за растенията.
прил. ботанѝчески, ботанѝческа, ботанѝческо, мн. ботанѝчески. Ботаническа градина.

Грешни изписвания (7)

  • ботанека
  • ботанекъ
  • ботаникъ
  • бутанека
  • бутанекъ
  • бутаника
  • бутаникъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-та-ни-ка
членувано бо-та-ни-ка-та
мн.ч. бо-та-ни-ки
членувано бо-та-ни-ки-те
звателна форма

2. ботаника — ед. ч. непълен член

ботаника е производна форма на ботаник (ед. ч. непълен член).