бионика

Речник на българския език

био̀ника съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Наука за инженерните задачи при анализа на органичния свят.

Грешни изписвания (7)

  • беонека
  • беонекъ
  • беоника
  • беоникъ
  • бионека
  • бионекъ
  • бионикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-о-ни-ка
членувано би-о-ни-ка-та
мн.ч. би-о-ни-ки
членувано би-о-ни-ки-те
звателна форма