анатомия

Речник на българския език

анато̀мия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Наука за строежа на организмите.
2. Строеж на орган или организъм.
прил. анатомѝчен, анатомѝчна, анатомѝчно, мн. анатомѝчни.
прил. анатомѝчески, анатомѝческа, анатомѝческо, мн. анатомѝчески.

Грешни изписвания (23)

  • анатомеа
  • анатомеъ
  • анатомея
  • анатомиа
  • анатомиъ
  • анътомеа
  • анътомеъ
  • анътомея
  • анътомиа
  • анътомиъ
  • анътомия
  • ънатомеа
  • ънатомеъ
  • ънатомея
  • ънатомиа
  • ънатомиъ
  • ънатомия
  • ънътомеа
  • ънътомеъ
  • ънътомея
  • ънътомиа
  • ънътомиъ
  • ънътомия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ана-то-мия
членувано ана-то-ми-я-та
мн.ч. ана-то-мии
членувано ана-то-ми-и-те
звателна форма