блуден

Речник на българския език

блу̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

блу̀дна, блу̀дно, мн. блу̀дни, прил. Остар. Който живее в разврат; развратен, порочен.
Блудният син се завръща. — Лице, което, след като се е скитало и водило разгулен живот, се завръща разкаяно.

Грешни изписвания (1)

  • блудин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. блу-ден
непълен член блуд-ния
пълен член блуд-ни-ят
ж. р. блуд-на
членувано блуд-на-та
ср. р. блуд-но
членувано блуд-но-то
мн. ч. блуд-ни
членувано блуд-ни-те