белота

Речник на българския език

1. белота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Свойство на бял. Блести от белота.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • белотъ
  • белута
  • белутъ
  • билота
  • билотъ
  • билута
  • билутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ло-та
членувано бе-ло-та-та
мн.ч. бе-ло-ти
членувано бе-ло-ти-те
звателна форма

2. белота — ед. ч. непълен член

белота е производна форма на белот (ед. ч. непълен член).

3. белота — бройна форма

белота е производна форма на белот (бройна форма).