белот

Речник на българския език

бело̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид игра на карти, обикн. за двама или за две двойки играчи.

Грешни изписвания (1)

  • билот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-лот
непълен член бе-ло-та
пълен член бе-ло-тът
мн.ч. бе-ло-ти
членувано бе-ло-ти-те
бройна форма бе-ло-та
звателна форма