белина

Речник на българския език

белѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разтвор на хлорно съединение за избелване на памучни тъкани.



ж., само ед. Белота.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • белинъ
  • билина
  • билинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ли-на
членувано бе-ли-на-та
мн.ч. бе-ли-ни
членувано бе-ли-ни-те
звателна форма