безработица

Речник на българския език

безрабо̀тица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Икономическо явление в една държава, което се характеризира с наличие на безработни. В страната съществува безработица.

Грешни изписвания (15)

  • безработеца
  • безработецъ
  • безработицъ
  • безръботеца
  • безръботецъ
  • безръботица
  • безръботицъ
  • бизработеца
  • бизработецъ
  • бизработица
  • бизработицъ
  • бизръботеца
  • бизръботецъ
  • бизръботица
  • бизръботицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-ра-бо-ти-ца
членувано без-ра-бо-ти-ца-та
мн.ч. без-ра-бо-ти-ци
членувано без-ра-бо-ти-ци-те
звателна форма