безветрие

Речник на българския език

безвѐтрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бизветрие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-вет-рие
членувано без-вет-ри-е-то
мн.ч. без-вет-рия
членувано без-вет-ри-я-та