мараня

Речник на българския език

мараня̀ съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Видимо трептене на въздуха при сухо, горещо и безветрено време.
2. Непоносима горещина, жега.

Грешни изписвания (8)

  • маранйа
  • маранйъ
  • марънйа
  • марънйъ
  • мъранйа
  • мъранйъ
  • мърънйа
  • мърънйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ра-ня
членувано ма-ра-ня-та
мн.ч. ма-ра-ни
членувано ма-ра-ни-те
звателна форма