омара

Речник на българския език

1. ома̀ра — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ома̀ри, ж. Сутрешни и вечерни изпарения при хубаво време.

Грешни изписвания (3)

  • омаръ
  • умара
  • умаръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ома-ра
членувано ома-ра-та
мн.ч. ома-ри
членувано ома-ри-те
звателна форма —

2. омара — ед. ч. непълен член

омара е производна форма на омар (ед. ч. непълен член).

3. омара — бройна форма

омара е производна форма на омар (бройна форма).

Връзки