авангард

Речник на българския език

аванга̀рд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Войскова част, която се движи пред главните сили.
2. Прен. Водеща обществена група.
прил. аванга̀рден, аванга̀рдна, аванга̀рдно, мн. аванга̀рдни.
В авангарда. — Най-отпред, в първите редици.

Грешни изписвания (4)

  • авангарт
  • авънгарт
  • ъвангарт
  • ъвънгарт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аван-гард
непълен член аван-гар-да
пълен член аван-гар-дът
мн.ч. аван-гар-ди
членувано аван-гар-ди-те
бройна форма аван-гар-да
звателна форма