рицар

Речник на българския език

рѝцар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

рицарят, рицаря, мн. рицари, м.
1. ист. Средновековен аристократ воин.
2. Прен. Смел, храбър мъж, защитник на благородни цели.
3. Прен. Галантен мъж; кавалер.прил. рицарски, рицарска, рицарско, мн. рицарски.

Грешни изписвания (1)

  • рицър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-цар
непълен член ри-ца-ря
пълен член ри-ца-рят
мн.ч. ри-ца-ри
членувано ри-ца-ри-те
бройна форма ри-ца-ри
звателна форма ри-ца-рю