храбрец

Речник на българския език

храбрѐц съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. храбрецѝ, м.
1. Храбър човек; юнак.
2. Прен. Ирон. Страхливец. Такива храбреци не ни трябват.

Грешни изписвания (1)

  • хръбрец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. храб-рец
непълен член храб-ре-ца
пълен член храб-ре-цът
мн.ч. храб-ре-ци
членувано храб-ре-ци-те
бройна форма храб-ре-ци
звателна форма храб-ре-цо