животно

Речник на българския език

живо̀тно съществително име, среден род (тип 62) редактиране

Значение

мн. живо̀тни, ср.
1. Представител на една от формите на органичния свят, не растение. Висши животни. Тревопасни животни.
2. Живо същество, но не човек. Обичам животните.
3. Прен. Груб човек, който не може да контролира инстинктите си.
Безгръбначно животно. — Раболепен човек, човек без достойнство.

Грешни изписвания (3)

  • жевотно
  • жевотну
  • животну

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жи-вот-но
членувано жи-вот-но-то
мн.ч. жи-вот-ни
членувано жи-вот-ни-те