юрисдикция

Речник на българския език

юрисдѝкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец.
1. Власт да се решават правови въпроси.
2. Специален орган, натоварен да се занимава с правораздаване.

Грешни изписвания (11)

  • юресдикцеа
  • юресдикцеъ
  • юресдикцея
  • юресдикциа
  • юресдикциъ
  • юресдикция
  • юрисдикцеа
  • юрисдикцеъ
  • юрисдикцея
  • юрисдикциа
  • юрисдикциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юрис-дик-ция
членувано юрис-дик-ци-я-та
мн.ч. юрис-дик-ции
членувано юрис-дик-ци-и-те
звателна форма