юначага

Речник на българския език

юнача̀га съществително име, мъжки род (тип 38b) редактиране

Значение

мн. юнача̀ги, м.
1. Силен, едър мъж.
2. Бабаит.

Грешни изписвания (11)

  • йоначага
  • йоначагъ
  • йонъчага
  • йонъчагъ
  • йуначага
  • йуначагъ
  • йунъчага
  • йунъчагъ
  • юначагъ
  • юнъчага
  • юнъчагъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юна-ча-га
непълен член юна-ча-га-та
пълен член юна-ча-га-та
мн.ч. юна-ча-ги
членувано юна-ча-ги-те
бройна форма юна-ча-ги
звателна форма юна-ча-го