юмрук

мн. юмру̀ци, (два) юмру̀ка, м.
1. Човешка длан със стиснати към нея пръсти. Стискам ръцете си в юмруци. Удрям с юмрук.
2. Прен. Насилие, терор. Тези хора май искат юмрука, само така ще се усмирят.
прил. юмру̀чен, юмру̀чна, юмру̀чно, мн. юмру̀чни. Юмручна схватка.
същ. умал. юмру̀че, мн. юмру̀чета, ср.
• (Ръководя) с твърд юмрук. — Ръководя строго, твърдо.