1.
чул
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
чу̀лът, чу̀ла, мн. чу̀лове, (два) чу̀ла, м. Завивка, покривка за добитък. Метна чула върху изпотения кон.
• Хубавият кон и под скъсан чул си личи. — Хубавото не може да се скрие, вижда се отдалеч.
• Хубавият кон и под скъсан чул си личи. — Хубавото не може да се скрие, вижда се отдалеч.
2. чул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
чул е производна форма на чуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. чул — мин. деят. св. прич. м. р.
чул е производна форма на чуя (мин. деят. св. прич. м. р.).