конопен

Речник на българския език

коно̀пен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. коно̀п

Грешни изписвания (3)

  • конопин
  • кунопен
  • кунопин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-но-пен
непълен член ко-но-пе-ния
пълен член ко-но-пе-ни-ят
ж. р. ко-но-пе-на
членувано ко-но-пе-на-та
ср. р. ко-но-пе-но
членувано ко-но-пе-но-то
мн. ч. ко-но-пе-ни
членувано ко-но-пе-ни-те