коноп

Речник на българския език

1. коно̀п — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Едногодишно тревисто растение, от чиито стъбла се получава влакно, а от семената му — масло. Отглеждам коноп. Обработвам коноп.
2. Влакно или тъкан, добити от това растение.
прил. коно̀пен, коно̀пена, коно̀пено, мн. коно̀пени. Конопен чувал.

Грешни изписвания (1)

  • куноп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ноп
непълен член ко-но-па
пълен член ко-но-път
мн.ч. ко-но-пи
членувано ко-но-пи-те
бройна форма ко-но-па
звателна форма —

2. Коно̀п — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Куноп

Връзки