зебло

Речник на българския език

зебло̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Груба конопена тъкан, от която се правят чували.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • зибло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зеб-ло
членувано зеб-ло-то
мн.ч. зеб-ла
членувано зеб-ла-та

Връзки