чукало

Речник на българския език

1. чука̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • чокало
  • чокалу
  • чукалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-ка-ло
членувано чу-ка-ло-то
мн.ч. чу-ка-ла
членувано чу-ка-ла-та

2. чукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чукало е производна форма на чукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. чукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чукало е производна форма на чукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. чукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

чукало е производна форма на чукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. чукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

чукало е производна форма на чукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).