чукалата

Речник на българския език

1. чукалата — мн. ч. членувано

чукалата е производна форма на чукало (мн. ч. членувано).

2. чукалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

чукалата е производна форма на чукам (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).