чукала

Речник на българския език

1. чукала — мн. ч.

чукала е производна форма на чукало (мн. ч.).

2. чукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

чукала е производна форма на чукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. чукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

чукала е производна форма на чукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. чукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

чукала е производна форма на чукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

5. чукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

чукала е производна форма на чукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).