човечен

Речник на българския език

човѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

човѐчна, човѐчно, мн. човѐчни, прил. Който проявява отзивчивост, състрадателност; човеколюбив, хуманен, милостив.
нареч. човѐчно. Постъпвам човечно.
същ. човѐчност, човечността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • човечин
  • чувечен
  • чувечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чо-ве-чен
непълен член чо-веч-ния
пълен член чо-веч-ни-ят
ж. р. чо-веч-на
членувано чо-веч-на-та
ср. р. чо-веч-но
членувано чо-веч-но-то
мн. ч. чо-веч-ни
членувано чо-веч-ни-те