човеконенавистничество

Речник на българския език

човеконена̀вистничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чо-ве-ко-не-на-вис-т-ни-чес-т-во
членувано чо-ве-ко-не-на-вис-т-ни-чес-т-во-то
мн.ч. чо-ве-ко-не-на-вис-т-ни-чес-т-ва
членувано чо-ве-ко-не-на-вис-т-ни-чес-т-ва-та