мизантропия

Речник на българския език

мизантро̀пия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Омраза, ненавист към хората или отчуждаване от тях; човекомразие.

Грешни изписвания (23)

  • мезантропеа
  • мезантропеъ
  • мезантропея
  • мезантропиа
  • мезантропиъ
  • мезантропия
  • мезънтропеа
  • мезънтропеъ
  • мезънтропея
  • мезънтропиа
  • мезънтропиъ
  • мезънтропия
  • мизантропеа
  • мизантропеъ
  • мизантропея
  • мизантропиа
  • мизантропиъ
  • мизънтропеа
  • мизънтропеъ
  • мизънтропея
  • мизънтропиа
  • мизънтропиъ
  • мизънтропия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-зан-т-ро-пия
членувано ми-зан-т-ро-пи-я-та
мн.ч. ми-зан-т-ро-пии
членувано ми-зан-т-ро-пи-и-те
звателна форма