чистене

Речник на българския език

чѝстене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. чѝстения, ср. Отстраняване на нечистотията. Пролетно чистене. Химическо чистене.

Грешни изписвания (3)

  • чистени
  • чистине
  • чистини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чис-те-не
членувано чис-те-не-то
мн.ч. чис-те-ния
членувано чис-те-ни-я-та