кандидат

Речник на българския език

кандида̀т съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. кандида̀ти, м.
1. Лице, което прави постъпки да бъде избрано или назначено на длъжност, на работа, в учебно заведение и др. Тази година за университета има много кандидати.
2. Лице, което желае женитба с някого. Тя е имала много кандидати, но все не ги е харесвала.
Кандидат на науките. 1. — Първа, по-ниска научна степен, присъждана след защита на дисертация.
2. Лицето, което я носи.

Грешни изписвания (3)

  • кандедат
  • къндедат
  • къндидат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-ди-дат
непълен член кан-ди-да-та
пълен член кан-ди-да-тът
мн.ч. кан-ди-да-ти
членувано кан-ди-да-ти-те
бройна форма кан-ди-да-ти
звателна форма кан-ди-да-те