четѐц — съществително име, мъжки род (тип 8a)
Значение
мн. четцѝ, м.
1. Лице, което чете литературна или друга творба пред публика. Той е добър четец.
2. Остар. Читател.
1. Лице, което чете литературна или друга творба пред публика. Той е добър четец.
2. Остар. Читател.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- читец