четец

Речник на българския език

четѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. четцѝ, м.
1. Лице, което чете литературна или друга творба пред публика. Той е добър четец.
2. Остар. Читател.

Грешни изписвания (1)

  • читец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-тец
непълен член че-те-ца
пълен член че-те-цът
мн.ч. чет-ци
членувано чет-ци-те
бройна форма чет-ци
звателна форма че-те-цо