чита̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
чита̀телят, чита̀теля, мн. чита̀тели, м.
1. Човек, който чете напечатано произведение. Вестникът помества писма на читатели. Брой по желание на читателите.
2. Човек, който ползва книги от обществена библиотека.
прил. чита̀телски, чита̀телска, чита̀телско, мн. чита̀телски. Читателски интерес.
1. Човек, който чете напечатано произведение. Вестникът помества писма на читатели. Брой по желание на читателите.
2. Човек, който ползва книги от обществена библиотека.
прил. чита̀телски, чита̀телска, чита̀телско, мн. чита̀телски. Читателски интерес.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- четател
- четатил
- читатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | чи-та-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | чи-та-те-ля | |
| пълен член | чи-та-те-лят | |
| мн.ч. | чи-та-те-ли | |
| членувано | чи-та-те-ли-те | |
| бройна форма | чи-та-те-ли | |
| звателна форма | чи-та-те-лю | |