рецита̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. рецитатори, м. Човек, който рецитира; декламатор.прил. рецитаторски, рецитаторска, рецитаторско, мн. рецитаторски.
Грешни изписвания (7)
- рецетатор
- рецетатур
- рецитатур
- рицетатор
- рицетатур
- рицитатор
- рицитатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ре-ци-та-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ре-ци-та-то-ра | |
| пълен член | ре-ци-та-то-рът | |
| мн.ч. | ре-ци-та-то-ри | |
| членувано | ре-ци-та-то-ри-те | |
| бройна форма | ре-ци-та-то-ра | |
| звателна форма | — | |