черга

Речник на българския език

чѐрга — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чѐрги, ж.
1. Постелка или завивка. Къщата беше застлана с пъстри черги.
2. Прен. Разг. Социално положение. Търси си жена от своята черга.
• Дърпам чергата към себе си. — Разг. Грижа се за себе си за сметка на някой друг.
• Простирам се според чергата си. — Разг. Съобразявам се с възможностите си.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • чергъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-га
членувано чер-га-та
мн.ч. чер-ги
членувано чер-ги-те
звателна форма —

Връзки